Васил Върбанов

Усмивки от старите ленти - Kraftwerk най-после и в България

Много известни са и с това, че по принцип не дават интервюта, но на нас не могат да ни откажат. По-конкретно Ралф Хютер – един от създателите на KRAFTWERK ни се обажда по телефона с любезна интонация:

- Хало БиБиСи, Их бин Ралф Хюта...

- ХЕЙ РАЛФ, КАКВО НОВО?

- В момента се подготвяме за американското ни турне, което стартира следващата седмица. След това на 11-ти юни сме пак в Европа, ще свирим на „Арт Биенале”-то във Венеция и след това вече идваме да ви посетим за първи път. Белград, София, Скопие,Солун, Атина и Истанбул - за първи път в тази част на света.

- ДА СИ ПРЕДСТАВИМ, ЧЕ НИКОГА ДОСЕГА НЕ СМЕ БИЛИ НА КОНЦЕРТ НА KRAFTWERK. КАКВО ПРАВИ ПУБЛИКАТА? ТАНЦУВА? СТОИ СИ ХИПНОТИЗИРАНА? ИЛИ КАКВО?

- Ами да, има всичко! Повечето хора са правостоящи и тъй като музиката ни е много ритмична, хората си се държат, като в електронен клуб – танцуват или просто се движат клубно. Е, отзад има и седящи. Нашите спектакли често са в театрални зали. И от тези места на първия балкон те просто гледат този електронен пърформанс. Изобщо всеки може да прави, каквото си иска...

- А ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ НА СЦЕНАТА? ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМЕ СТОИТЕ СТАТИЧНО?

- Да, стоим статично. Защото трябва да сме много концентрирани и да контролираме компютрите. Защото и най-малките движения имат големи последствия. Компютрите ни са много чувствителни, клавиатурите и всичките тези бутони и компютърни мишки. Имаме, разбира се, и видеошоу. Големите екрани, на които се прожектират компютърни графики, синхронизирани с музиката и неща, които ние сме създали или компилирали кадри от документални филми, като Tour de France или неща, създадени графично. Правим един мултимедиен спектакъл.

- ВИЕ СЪБИРАТЕ ГРУПАТА ПРЕЗ 1968-МА, А ВСИЧКИ НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ ТОВА Е ЕДНА МНОГО СПЕЦИАЛНА ГОДИНА...СТУДЕНТСКИТЕ ВЪЛНЕНИЯ В ПАРИЖ, В ЩАТИТЕ, РУСНАЦИТЕ ВЛЯЗОХА В ПРАГА... КАКВА ВИЗИЯ ИМАХТЕ ЗА СВЕТА ТОГАВА, СПОМНЯШ ЛИ СИ?

- Тогава ние бяхме студенти. Моят приятел Флориан Шнайдер бе започнал следването си по музика, а аз учех архитектура. Всъщност се интересувахме от класическа музика. И направихме група за музикални импровизации. Това беше през 68-ма. След това през 70-та всъщност създадохме Kraftwerk и основахме нашето студио Kling Klang в Дюселдорф. Тогава ситуацията беше такава – от една страна беше много отворено, всичко в обществото се развиваше. И за нас имаше много пространство. Нищо гигантско, но винаги можехме да свирим на студентски партита, или в арт галерии, или просто в университетите. Не ни пускаха да свирим в големите зали, по-скоро действахме в малки зали за студенти. Беше време на студентски въстания и на освобождаване от старата система. Това се случи и в Германия, така че ние бяхме част от културната революция на онова време.

- НА ПРАКТИКА ВИЕ СТЕ ЗАПОЧНАЛИ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ С ХОРА КАТО ИГИ ПОП, НО ЗА ВАШИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ МНОГО МНОГО НЕ СЕ ГОВОРИ. ОПИТВАХТЕ ЛИ НАРКОТИЦИ ПО ОНОВА ВРЕМЕ?

- Ами ние бяхме част от културата на „опитай и пробвай всичко”. Но след това се концентрирахме предимно в правенето на музика. А това беше време на преход. А след това, наистина съвсем сериозно се заехме с музика и със създаването на музика. Открихме нашето изразяване чрез музиката и открихме енергията. Защото Kraftwerk сме много свързани с енергия и динамика и канализирането им в музика. А след това започнахме да правим турнета из университетските градчета в Германия, после вече и турнета във Франция и Щатите. Мобилноста на Kraftwerk винаги е била много важна за нас. А тогава от друга страна се затваряхме в нашето студио и при затворени врати и пълно спокойствие работехме върху концентрацията си за създаване на музика.

- ЯСНО, ЩЕ СЕ ВИДИМ В СОФИЯ!