Меланхолично вдъхновение

Малката частна галерия, която предлага среща с изкуството на William Elliot Whitmore и Jeremy Deller, се е сгушила между две величествени сгради и ако човек не внимава, лесно може да я подмине. След дълго звънене, някой най-сетне идва до вратата и я отваря. Отвътре ме лъхва дълбок и дрезгав глас, който в съпровод на банджо реди тъжни стихове, които първоначално леко ме стъписват, но после затрогват сърцето ми.

Вероятно за топлото чувство спомага и стария грамофон, от който идва звука, изпълващ единствената зала на експозицията. Грамофонът има вид на току що закупен, за жълти стотинки, от купчина захвърлени на битака антики от времето на Първата световна война. Виниловата плоча, обаче, която се подчинява на лекото убождане на иглата и прави съвестно своите 45 оборота, е необичайна. Върху нея има нарисувана картина, която увлича очите ми във водовъртеж, докато се опитвам да различа детайлите й.

И изведнъж, размазаните от скоростта компоненти, отварят пред мен истинската врата на изложбата, и ме пропускат, като през втечнена амалгама на огледало, от другата му страна, където царува реалността на "Меланхоличното ранчо". Това е името на къщата на художника Jeremy Deller в Трона, Калифорния. Песните на William Elliot Whitmore, които звучат в галерията, са композирани и записани именно там. И по-точно, в средата на обширната прерия, чиято южна граница се явява ранчото.

Тази картина не е нужно да си я представям. Тя е на стената до грамофона и е нарисувана върху девет седеминчови винилови плочи, сглобени като художествена мозайка. Гол до кръста, обут в джинси и с каубойска шапка на главата, William Elliot Whitmore седи на стол и дърпа струните на банджото си, изливайки в самотния микрофон, прекрасни блуграс парчета. Откъм гърба на изпълнителя, в далечината се издига планина, а прашните ботуши на Whitmore почиват върху изгорялата от слънцето ниска трева.

Същото това жарко калифорнийско слънце, което се любува на образа си в тъмните очила на музиканта. Той, обаче, не пее за него. Тъжните му мелодии не са и за тези, които заслужават благодарност, а са посветени на хората, които никога няма да чуят благодарствени думи. Композициите на William Elliot Whitmore са вдъхновени от "Меланхоличното ранчо". Неговият собственик, пък, художникът Jeremy Deller е бил осенен от песните на изпълнителя, за създаването на скрита серия произведения.

Казвам скрита, защото човек може да ги види само, ако обърне плочите с образа на Whitmore. От обратната им,"бе" страна, оживяват: черен силует на жена в профил, с изящни и пищни извивки, детско сиропиталище, американско семейство с три деца, разпънало палатка насред пустинята, рубинено, но разбито на няколко части сърце и наситен с цвят, но тъжен залез...

Във взаимодествието между парчетата на Whitmore и произведенията на Deller има нещо магнетично, и нито следа от ирония към съдържанието на текста, от страна на образа. Ръка за ръка, музика облечена в цвят, и песен, разказана в картина, те потопяват в реалност, обозрима само върху винилова повърхност, въртяща се на 45 оборота!

Бети Елиезер

пишете ни!

© 2001 MegaSite