Димитър Димитров

	Георги Димитров

Сведенията за него са общо 200. Първото датира от 1919 г., а последното - от 1948 г., като в тази бройка не влиза официалната българска брошура за смъртта му.

Особено голямо е вниманието на британските разузнавателни служби към Димитров през 30-те години, ако се съди по броя на пристигащите информации. Те са понякога в последователни дни и често носят гриф "Особено секретно".

	Димитров - следен от 1919 г.

В самото начало на една от папките има пощенски плик със снимки на Димитров. Върху него е записана кратка справка, получена от МИ1.

МИ1 е някогашният секретен отдел на британското Военно разузнаване, който се е занимавал с разшифроване на кодирана информация.

Справка: Георги Димитров, който ползва имената Рудолф Ян Хедигер или Хайдигер, роден в Радомир, националност - българин.

Квалификация - съветските тайни служби.

1927 година - служител на контраразузнаването.

1933 година - съобщава се, че е идвал във Великобритания под името Хайдигер.

Втора част

„През октомври, 1945 г. Димитров се върна в България, от която бе отсъствал толкова дълго, че говореше езика със силен примес от руски. Той се движеше с охрана, каквото никой Българин никога не е имал. По време на празници учениците получават заповед вместо иконите на светците, както е обичайно, да носят портрети на Димитров. "Димитров " се използа като представка както "Сталин" в СССР, например: "Димитровска младеж", "димитровски ударник" и т.н.

Стилът "Димитров"  Неговите 22 години в чужбина толкова са го откъснали от българския манталитет, че той наказва хора за критикуване на неговата собствена персона.   Биографична справка от "Континентал нюз сървиз"

Това преувеличено изтъкване е твърде чуждо на България и прави Димитров смешен дори в очите на някои партийни членове. Стотици злобни вицове и песни циркулират по негов адрес. Неговите 22 години в чужбина толкова са го откъснали от българския манталитет, че той наказва хора за критикуване на неговата собствена персона. Процесът на Пастухов и ареста на Кунев имаха връзка с факта, че и двамата си позволиха да критикуват Димитров директно."

Това са пасажи от биографична справка за Георги Димитров от „Континентъл нюз сървиз". Тя е добавена към британското досие на Георги Димитров през юли, 1946 г. Обявеният от комунистите за „вожд и учител на българския народ" обаче е обект на непрекъснат интерес за британците. В доклад на Сикрет интелиджънс сървис (британското разузнаване, известно повече като МИ6) за комунизма в България от октомври 1932 г. пише:

"Съгласно виенски разузнавателен източник ЦК на Българската комунстическа партия сега се състои от петима членове, от които двама са постоянно в чужбина. Подозираме, че между тези зад граница е комунистическия емигрант Димитров, който обикновено жиеее в Москва." Още по-голямо внимание се отделя на евентулното влизане в Англия на Георги Димитров. В доклад на МИ6 до МИ5 (британското контраразузнаване) от 20 април, 1933 г. четем:

"Нашия представител в Берлин съобщава, че има подозрения, че Георги Димитров е в Лондон с фалшив швейцарски паспорт под името "д-р Рудолф Ян Хайдигер". Той допълва, че Димитров е отпътувал от Бремен за Англия през март тази тодина. Прилагаме снимки и полицейско описание."

От контраразузнаването отговарят:

"Относно Георги Димиров, под името Рудолф Ян Хайдигер. Няма никакви сведения мъж с това име да е идвал в страната."

Междувременно Майор Вивиън от МИ1 (отделът, който се занимава с разшифроване на кодирана информация) получава на 13 април, 1933 г. друг доклад за Димитров, който противоречи на предишния. Името на източника е заличено.

"По едно време Георги Димитров беше генерален секретар на работническите синдикати в България и избяга в Русия с Васил Коларов през 1923 г. По-късно беше начело на секретариата на балканската комунистическа федерация. В това си качество той беше в тесен контакт с Димитър Влахов, македонски комунистически федералист.

Фон Рибентроп направи запитване относно миналото на Димитров и очевидно възнамерява да разгледа целия въпрос при връщането си в Германия.   Из информация за среща на агент "S8"

Преди 1 или 2 седмици той беше арестуван заедно с един или двама други български комунисти в Берлин, където живеели под фалшиви имена. Берлинската полиция го идентифицирала след питане до София. Димитров е обвинен, че е участвал в подпалването на Райхстага, тъй като се е познавал добре с един от замесените."

В досието на Георги Димитров има и информация за разговор на старши служител в британското разузнаване идентифициран само като "S8" с бъдещия министър на външните работи на хитлеристка Германия Йоахим фон Рибентроп в началото на 1934 г.

"На 13 февруари, 1934 г. "S8" имаше разговор с Фон Рибентроп относно Димитров и двамата българи, които са все още в затвора. Фон Рибентроп направи запитване относно миналото на Димитров и очевидно възнамерява да разгледа целия въпрос при връщането си в Германия."

Когато Димитров заминава за Москва след процеса, британските специални служби засичат няколко негови телеграми до комунистически организации в Англия, които се архивират като "Особено секренни".

Покровител на арабите  арабското движение е под специалната протекция на Димитров.   Извадка от германски вестник - 1936 г.

Една от тях е до Комитета за помощ на германците. Тя носи дата от октомври 1934 г. и е изпратена от Москва до Лондон. В нея Димитров призовава комитета да засили своите акции.

Към досието на Георги Димитров има и изрезка от британския вестник "Дейли телеграф" от август, 1935 г., озаглавена "Призив на Димитров към Британските червени".

Цитира се апел на Димитров към британските комунисти да се съюзят с бившите си противници от лейбъристката партия, за да "разбият правителството" на предстоящите общи избори.

Димитров, в реч пред световен комунистически конгрес в Москва, призовал революционерите да не се стесняват да използват тактиката на "Троянския кон."

В досието на Георги Димитров има и информация от германски вестник от август, 1936 г. Статията е озаглавена "Ръката на Москва в Палестина" се казва, че в Москва се изгражда "Университет", който да подготвя арабски революционери. Планът за обучение е същия, както в школите на Коминтерна. Казва се че арабското движение е под специалната протекция на Димитров.

През втората половина на 30-те години британските специални служби полагат усилия да предотвратят евентуално влизане в Англия на Димитров. На 29 ноември, 1937 г. от "Сикрет интеледжънс сървис" пишат до МИ5 писмо, част от което е заличена от разсекретения документ.

"За Димитров, който беше съден на процеса в Лайпциг, се твърди, че е бил в Амстердам през първата половина на този месец и се е опитал да влезе в Обединеното кралство. Имате ли някаква информация, която би потвърдила или опровергала това съобщение? През изминалата година имаше сведения относно предполагаемо присъствие на Димитров в различни европейски страни, но те не бяха потвърдени. В последната справка - от 26 октомври, 1937 г., се говореше за слухове (подкрепени от 1-2 вестника), че Димитров е посетил града /не се чете/... Датската полиция обаче заяви, че това определено не е вярно."

Отговорът, който разузнавачите получават от МИ5 гласи:

"Бивш българин"  Димитров е бивш българин, сега е гражданин на Съветска Русия. Човек, който върши всичко и дясна ръка на Сталин. Послушен изпълнител в Коминтерна на желанията на Шефа."   Доклад на френски професор

„Ние нямаме тук никакви данни, които да потвърждават съобщението, че Димитров е бил в Амстердам или, че е посещавал тази страна /Великобритания/. За момент си помислихме, че Димитров и новият шеф на коминтерновската организация за Европа /Суботин/ са едно и също лице."

Две седмици по-късно от „Сикрет интелидъжс сървис" отговарят на МИ5:

„Нашият източник, който е в контакт с комунистически кръгове в Париж съобщава, че Димитров е направил тайно посещение във Франция в началото на септември, 1937 г., като преди това е посетил Холандия, Белгия и Швейцария. Той останал в Париж 4 дни и продължил след това за Испания. Видял се е само с няколко души в Париж и им е казал, че само иска да получи лични впечатления за състоянието на нещата във Франция и Испания... Нашият източник е убеден че Суботин и Димитров са две различни лица".

	Заглавната страница на досието

На 19 април, 1939 от „Сикрет интелидъжнс пишат" на МИ5 писмо, което не е изцяло разсекретено:

„Сега получихме информация, че Димитров прави чести пътувания от СССР до Европа. Той пътува със съветски морски съдове, които го оставят в Хавър, Шербург или, понякога, на пустеещо място на брега. Твърди се, че френският депутат комунист Жак Дюкло подготвя посещенията. Изпращаме ви тази информация в случай, че Димитров се опита на посети Обединеното кралство при редовните си посещения във Франция."

Още на следващия ден МИ5 пишат на Хоум офис, британското вътрешно министерство:

„Бихте ли погледнали писмото ни от 18 юли, 1934 г. относно Георги Димитров, роден в Радомир, България, на 18 юли 1882 г., генерален секретар на Коминтерна.

„Ние имаме причина да смятаме, че Димитров в последно време прави чести посещения във Франция и е възможно да направи опит да посети Обединеното кралство."

През 1941 г. „Сикрет интелиджънс сървис" научава подробности от доклад на френски професор за тайната комунистическа дейност във Франция. Между другото се прави и следната характеристика на Георги Димитров.

„Димитров е бивш българин, сега е гражданин на Съветска Русия. Човек, който върши всичко и дясна ръка на Сталин. Послушен изпълнител в Коминтерна на желанията на Шефа."

И въпреки, че Великобритания и СССР са съюзници през Втората световна война, сериозните британски подозрения към дейноста на Георти Димитров се запазват. Така например на 26 май, 1943 г. в досието му е отбелязано:

"Димитров от Комунистическия интернационал, Москва, е включен в Черния списък на Цензурата за 3 месеца."

На 8 септември, 1943 „Сикрет интелиджънс сървиз" получава съобщение от представителя си в България, в което, освен останалата информация, има пасаж и за Димитров:

„Българската полиция е получила съобщения, че Г. Димитров и други членове на Българската секция на резпуснатия Коминтерн са оставени на българския черноморски бряг от подводница и следователно през следващите няколко месеца се очаква комунистическо въстание."

Междувременно в Лондон бъркат от време на време комуниста Димитров със земеделеца Димитров. Полковник Вивиън от „Сикрет интелиджънс сървиз" пише на 17 декември, 1943 до МИ5:

"Съгласно източник, който може да не е достоверен, Георги Димитров се е върнал в СССР след тайно посещение в България.

От друга секция на „Сикрет интелиджънс сървис" обаче коментират:

"Убеден съм, че историята с коминтерновския Димитров е пълна измислица и е много възможно да е част от германска кампания за размахване на "болшевишкото плашило". Но има един друг "Димитров", български земеделец, който е ползван от Управлението за специални операции и който в последно време направи обиколка в страни от Близкия и Средния изток. Твърде е възможно объркването между двамата Димитров да е помогнало за разпространяването на историята."

В новоразсекретеното "историческо" досие на Георги Димитров има и писма от съветския агент Ким Филби, който през 40-те години работи в Сикрет интелиджънс Сървиз. В писмо до МИ5 от юни, 1945 г. - съдържанието на част от което е заличено преди разсекретяването - Филби съобщава, че "Георги Михайлович Димитров, е бил награден с орден Ленин за "изключителни заслуги в борбата срещу фашизма".

Една година по-късно в друго писмо до МИ5 от август, 1946 г. Филби коригира информация за Георги Димитров, получена преди това от контраразузнавачите за Димитров. Той го нарича с малкото му име - нещо твърде необичайно за британската разузнавателна кореспонденция. Там обикновено се ползват фамилни имена, които се изписват изцяло с главни букви. Ким Филби пише на г-ца Багът от МИ5:

„Изглежда има една малк неточност в последния параграф. Доколкото знам, Георги не е генерален секретар на /Българската работническа партия - комунисти/. Постът се заема от сегашния вицепремиер и министър на електрификацията Трайчо Костов."

Пред 1946 г. в България е на посещение левият британски депутат Мак. Във връвка с неговата визита „Сикрет интелиджънс сървис" получава информация от човек, чието име е заличено:

Социалистическа България  Твърде абсурдно е да се говори за България като за страна, която има собствена политика. Нищо подобно.   Съвместен разузнавателен комитет

„Научихме, че г-н Мак, лейбърстки депутат от Ливърпул, неотдавна, под въздействие на алкохол, заявил на нашия подизточник, че българският комунстически лидер Георги Димитров скоро ще му изпрати еквивалента на 200 000 лири в пари или в друга форма. Те ще му бъдат пратени с румънски дипломатически багаж.

Мак казал, че се срещнал с Димитров при неотдавнашното си посещение на Балканите. Подизточникът, осигурил тази информация, смята, че Мак е казал истината, но, вероятно е преувеличил сумата."

През декември, 1947 г. съвместен разузнавателен комитет изготвя доклад, в който за Димитров и България се казва:

„Твърде абсурдно е да се говори за България като за страна, която има собствена политика. Нищо подобно. Георги Димитров и Васил Коларов бяха и все още са членове на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия - болшевики.

Димитров беше и все още е човек, който може да отиде в Политбюро или другаде в Кремъл без пропуск като член на Централния комитет и като депутат във Върховния съвет, макар, че официално той не е смятан за депутат.

По тази причина местните партийни членове в СССР казват помежду, си: "Процесът на демократизация в България върви към успешно приключване", "България е почти изцяло освободена от англичани и американци", "Процесът на социалистическо строителство върви добре в България" и т.н.

Какво означава това? Това означава, че България вече практически е станала най-обикновена провинция на СССР. Не вярваме, че това отразява волята на българския народ. Ясно доказателство са най-жестоките репресии срещу всички некомунисти. Би било лицемерно да се каже, наример, че обесването на Петков беше случайно събитие."

През юли, 1948 г. се разгаря на спора между Йосиф Висарионович Сталин и Йосип Брос Тито. В него Тито настоява да стане лидер на Балканска федерация между България и Югославия. По този повод „Сикрет интелиджънс сървиз" изготвя доклад, позоваващ се на добре пласиран източник в българските дипломатички кръгове.

„Българският пълномощен министър в Рим, Димитър Братанов се върна на 7 юли, 1948 г. от София и разказа за разговорите си с българския премиер Димитров и други български и руски официални лица.

Димитров го информирал, че се водят "мирни преговори" между Сталин и Тито, в които премиерът и други български лидери действат като посредници.

Братанов останал с впечатлението, че Димитров предлага услугите си, за да разсее всякакво съмнение у Сталин, че позицията му може да е близка до титовата. Когато Братанов напомнил подкрепата на Димитров за Балканска федерация от предишната, 1947 г., премиерът отговорил, че цялата афера била недоразумение."